Между многото знайни светини на българската земя има едно свято място, което все още търси мястото си в новата история на България, но вече е намерило мястото си в сърцата на вярващите… Прочетете цялата проповед
Други разкази за Кръстова гора
Всяко камъче е белязано с кръст
Атанас Паскалев, с. Борово, домакин на „Света Тройца“ – Кръстова гора. Дядо ми, който беше църковен настоятел и калеко ми са взели най – активното участие в построяването на църквичката „Света Троица“. Това беше през 1956 година. Баща ми казваше, че като са строили църквата, вземали са камъни от стария зид на някогашния манастир. Те и сега строят част от стените му. Но и още преди да се занесе кръстът, през 1936 г., хората ходеха там защото мястото е лековито. И всеки си вземаше камъче за здраве и за да ги пази от лоши хора и зли сили.
Параклисът на Аязмото
Там всяко камъче е белязано с кръст. Ходих аз нагоре, когато поставях кръста, макар че бях дете. Помагам тука на един руснак – беше свещеник в нашата църква. Помня Йорданчо, който всъщност даде ход на цялата работа. Той беше с малка брадичка и дълга коса. Много набожен човек.
Моята майка ми е казвала, че когато съм бил малък, съм бил постоянно болен. Обрекла ме е на някой манастир да отида да работя един месец. Не можах да отида на Бачковския или на някой друг манастир, но като станах голям и като почнахме да строим църквата „Света Троица“, отидох там и работих 20 дни. Като копаехме, извадихме много ценни неща. Незнам къде се занесоха – в милицията ли, в някой музей ли… От основите на стария манастир ги извадихме. Но там всеки камък е ценен. Вгледаш ли се, или ще видиш образ, или кръстче върху всеки камък.
Има нещо в тая работа, че кръстът го поставихме през 1936 г., а само година преди това, се построи и църквичката в с. Борово. Строена е от Хаджията от Момчиловци. Голям майстор, каменоделец и зидар. Ходил е на Божи гроб, работил е и в други страни. Има големи награди. По време на руския свещеник се строеше. И той беше много хубав човек, народен човек. Петър Кошелев се казваше, беше като лекар. За всяко нещо знаеше цяр, за всяка болест – и билка!
Свидетелства на Археологията
Никола Дамянов, археолог, директор на Историческия музей.
Бил съм на музейна експедиция няколко пъти на връх Кръстов. Един път през 1972 г. и после през 1980 и 1981 година. Там малките параклиси са в пряко съседство с руини, които вероятно са от стар средновековен произход. Намерихме монети – силно деформирани, от династията на Комнините – ранно средновековие. В основите на една руина намерихме силно фрагментирана керамика от византийското владичество – същинско и късно средновековие. Беше намерена бронзова чашка – държател за кандило. Стигнахме до извода, че на връх Кръстов има християнско присъствие след XI век. За да се установи, обаче точната датировка, необходимо е по голямо археологическо проучване. Логично е и да има и много по – стара култура, но тя да е в по – дълбок културен слой.
Предполагам, че там е съществувало старо тракийско светилище, което по традиция е продължило да се използва като молитвено място. Уверен съм, че едно по – сериозно проучване ще потвърди наличието на християнски култури от края на IV век. Намерената поставка за кандило ме кара да твърдя, че на връх Кръстов има една християнска приемственост, която продължава и в периода на Възраждането.