Календар
18.02.2013г. почина Елена Костадинова Бедрова (баба Еленка)
баба Еленка
Дълбоко скърбящи, възлюблени в Господа братя и сестри, Всички ние сме опечалени от загубата на нашата скъпа баба, прабаба, майка, сестра и сродница Елена. Всички плачем. И знаем при това, че плачем не за нея, а за себе си. Защото за нас е ясно, че покойната, която беше един от редките праведници в наши дни, е наследила вечно спасение. Словата на църковното песнопение “Блажен е пътят, по който вървиш днес, душо, защото ти е приготвено място за упокоение” могат да бъдат отнесени към нея с пълно право. Между нас няма нито един, който да се съмнява, че нашaта скъпа баба Елена, както всички я наричахме, от тази долина на сълзи и печал отива именно в райските селения за вечна радост. Затова ние плачем не за нея, а за себе си — защото останахме сираци.
Тя ни обичаше като родна майка. Тя със своя светъл пример ни учеше на добродетелен и целомъдрен живот. Тя ни учеше как да се борим със страстите и демоните. Тя ни учеше на истинско Православие. Тя ни утешаваше в нашите скърби. Тя ни обгръщаше със своята любов.О, как да не плачем, когато останахме сираци? Как да не плачем, когато сме обхванати от скръбни недоумения, защото останахме като птиченца без майчино крило? Кой ще ни утешава сега? Кой ще ни дава безпогрешни съвети как да постъпваме във всички трудни обстоятелства на нашия живот? Кой ще ни съгрява със своята любов? Да, ние плачем за себе си, а не за нея. За самата нея ние трябва само да се радваме. Защото тя можеше да каже за себе си подобно на св. ап. Павел: Желая да се освободя и да бъда с Христа (Филип. 1:23). Тя копнееше в душата си да се облече в небесното си жилище (2 Кор. 5:2). Пребивавайки още тук, на земята, тя беше вече небесен жител. Краткият поглед върху нейния живот ни уверява, че тя цяла е принадлежала на Христа, цяла е била обляна с Неговата благодат, цяла е била устремена към небето, като истински земен ангел.
Кой би могъл в едно кратко надгробно слово да опише нейния богат на праведност живот, изпълнен с дивни прояви на Божията закрила над нея? От най-ранно детство до старост тя беше непрестанно с Христа, в благодатно общение с Него, и се намираше постоянно под покрова на дивната Божия десница, която върши чудеса. Тя безкрайно обичаше Бога, Неговата свята Църква, светите отци и техните творения, от които винаги изобилно се ползваше във всичките си разговори и беседи с нас. Особено обичаше тя да се моли на Пречистата Божия Майка и изпросваше от Нея помощ за себе си и за своите близки и познати. Житията на светите Божии угодници тя възприемаше с чистото си сърце като Божие откровение и не се съмняваше в нито едно от разказаните там чудеса, защото сама бе изпитала в живота си множество чудеса. Тя имаше чиста детска вяра в това, на което ни учи нашата майка — светата Църква. С тази цел тя си налагаше необикновено строг пост. До края на живота си тя ревностно обичаше Бога.
Нейното милосърдие беше изключително. Тя винаги даваше на нуждаещите се от оскъдните си средства. Нерядко след Божествената Литургия, на която неизменно присъстваше всеки неделен и празничен ден, на излизане от църквата тя даваше на бедните своята лепта, като ги прегръщаше и целуваше без ни най-малко да се гнуси от техните дрипи. Но още повече тя правеше милостиня тайно. До последните дни от земния живот на покойната любовта бликаше като извор от нейното сърце. Тя наричаше всички деца “моя радост, мое съкровище, мои мили, ненагледни дечица”.
Нейните огромни и дълбоки по смисъл богословски беседи с богомолците на Кръстова гора, където помагаше и служеше дълги години, свидетелстват за необикновено светлия й ум, за изумително познаване на светоотеческата литература и огнена ревност в защита на св. Православие. Нейните беседи с поклонниците не бяха рационалистически, не бяха плод на суха ученост, те бяха плод на нейната пламенна любов към Христа и на верността й към Него. Тя притежаваше онова дивно благодатно богопознание, за което Спасителят е казал: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8). Затова тя несъмнено ще бъде поставена в редовете на светите отци и угодници Божии.
При всички тези свои високи качества нашата сестра Елена се отличаваше с тих и кротък нрав и с ненарушимо, дълбоко смирение. Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат (Иак. 4:6), казва Словото Божие. За своето велико смирение тя се удостои да стане съсъд на дивната и чудотворна Божия благодат, с помощта на която и самата тя живееше праведно, и на другите помагаше да намерят пътя към спасението.
Скърбящи братя и сестри! Ние сме потиснати от тежка скръб. Ние плачем не за нашата непрежалима покойница, а за себе си, защото оставаме сираци. Но нека за нас бъде утешение това, че сега там, на небето, цари велика радост, защото един нов земен ангел се присъединява към небесните ангели и с това се увеличава благодатният сонм на небесните жители. Нека бъдат за нас утешение скъпите възпоменания за нашата сестра Елена! Нека се утешаваме и с нейните ценни завети! Нека изпълняваме неговите спасителни съвети, които тя ни даваше в своите дивни разговори с нас. Нека следваме нейния спасителен пример! И тогава смъртта, която днес физически я отделя от нас, няма да може духовно да ни раздели с нея.
Накрая нека да благодарим на Всеблагия Бог за това, че ни даде възможност да имаме сред нас такова съкровище и да му се радваме. И да се молим на Бога да упокои в Своите небесни селения Своята изключителна избраничка и любимка — непрежалимата ни сестра Елена. Да бъде вечна паметта й!
Амин
Кръстов ден /14.09.2012г./
Хладната и ветровита нощ на 13-ти срещу 14-ти септември не уплаши миряните дошли да се помолят за здраве и благополучие на празника Въздвижение на Честния Кръст Господен. До 3 часа сутринта продължи литургията отслужена от Пловдивският Митрополит Николай.
Дядо Николай в своята проповед заръча на богомолците да се въоръжат с най-силното оръжие против поднебесните сили на злото - Св. Кръст и мислено да го изобразяват в сърцата и душите си. Владиката освети хиляди изображения на позлатеното разпятие в което се съхранява реликвата.Снимката е предоставена от Пловдивска митрополия.
Великденски богослужения на архимандрит Висарион 16.04-25.04.2011г.
архимандрит-Висарион
Негово Високопреподобие архимандрит Висарион започва богослуженията по случай най-големия християнски празник Великден.
В Страстната седмица на 21 април – Велики четвъртък, архимандрит Висарион ще отслужи Възпоменаване на Тайната вечеря, от 9.00 ч., в храм “Св. Висарион Смоленски”, а вечерта от 19.00 часа - Последование на 12-те евангелия. На Велики петък духовният водач на Родопите ще отслужи Възпоменание на светите и спасителни страдания на нашия Господ Иисус Христос, от 9.00 часа Царски часове и вечерня с изнасяне на св. Плащаница. Вечерта от 19.00 часа е Опелото Христово. На 23 април - Велика събота, от 9.00 ч. ще бъде отслужена Вечерня със св. Василиева Литургия, а от 23 часа – Пасхално Богослужение - Възкресение Христово. На Великден - 24 април, неделя, се чества Второ Възкресение от 11.00 часа храма.
По време на Светлата седмица, на 25 април-понеделник,от 9.00 часа архимандрит Висарион ще служи в манастирски комплекс „Св Пантелеймон” - Пампорово. След службата ще има благословена трапеза. Осигурен е безплатен транспорт, а автобусът ще тръгне в 8,30 от Устово и ще минава през всички спирки.
В очакване на празникът Кръстов ден 13.09-14.09.2010 г.
Хиляди поклонници се събират на Кръстова гора в очакване на празникът Въздвижение на честния Кръст Господен. С особена тържественост Всенощното богослужение с Архиерейска Света Литургия ще оглави Негово високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай.
Архимандрит Висарион посочва, че Кръстовден е храмовият празник на свещения връх, защото на Кръстова гора се пази частица от кръста, на който е разпнат Христос. Ще бъде изнесена за поклонение и частица от Светия Животворящ Кръст Господен.
Архимандрит Висарион ще продължи делото на Константийския епископ Антоний в Родопите - 16.06.2010г.
Архимандрит Висарион ще заеме мястото на епископ Антоний, който е изпратен на ново служение като пръв помощник на Средно- и Западноевропейския митрополит Симеон в Берлин.
Негово високо подобие Архимандрит Висарион, игумен на манастира „Св. Троица” - Кръстова гора ще изпълнява ролята на архиерейски наместник, т.е. пръв помощник на митрополита в Смолянска духовна епархия.Той посочва, че назначението му е по Божия промисъл и не е случайно, още повече, че той е замонашен за игумен на Кръстова гора в църквата „Св. Висарион Смоленски” преди три години в деня на светията – 26 юни.
Той пожелава Бог да благослови Смолян.
Посрещане на частицата от Христовия кръст - 24.10.2009г.
Частицата от Христовия кръст
Министър-председателят Бойко Борисов дари частица от Христовия кръст за манастира „Света Троица“ Кръстова гора. От 21 години светинята се съхранява в секретния фонд на Националния исторически музей. Безценната реликва бе посрещната от гражданите на Пловдив на пл.„Централен“. След това с литийно шествие, водено от митрополит Николай и свещениците от епархията, тя бе занесена в църквата „Св. Марина“
На 24-ти октомври митрополит Николай ще я предаде на игумена на „Света Троица" архимандрит Висарион.
Кръстовден - 14.09.2009 г.
Верни на традициите, хиляди богомолци посрещнаха празника Кръстовден под открито небе. Литургията в полунощ отслужи пловдивският митрополит Николай. За да могат всички да видят Светия кръст, свещеникът го повдига или го “въздвижва” над главите на вярващите. От това “въздвижение” получава своето име и празникът. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост.
Четири пъти в годината Православната църква отдава почит на кръста, на който е умрял Христос – през третата неделя на Великия пост, наречена Неделя Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Три свещени събития се свързват с празника Въздвижение – чудното явяване на светия кръст на император Константин, намирането на кръста на Голгота от неговата майка – царица Елена, и връщането на кръста от персийски плен по времето на император Ираклий.
Света Петдесетница. Ден на Света Троица — 7.06.2009 г.
На Петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове.
Празникът се нарича Петдесетница, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница, който отбелязвали петдесет дни след юдейската Пасха.
На Св. Петдесетница вечерната служба се съединява с утринното богослужение (след св. Литургия се извършва вечерня), защото молитвите за изпросване даровете на Светия Дух са коленопреклонни, а до Петдесетница в знак на духовна радост, на богослужението не се коленичи. На Великия прокимен: "Кой Бог е велик като нашия Бог? Ти си Бог, Който вършиш чудеса." - от олтарните двери се хвърля орехова шума към богомолците. Шумата напомня за огнените езици над главите на апостолите. Вярващите отнасят тази шума по домовете Си за благословение.Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат.
Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат.
Литургията ще започне от 8.00 ч. на 7.06.2009 г.
Въздвижение на честния Кръст Господен /КРЪСТОВДЕН 14/09/2008г./
На този голям празник Църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понесе страдания заради нашето спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта.
В навечерието на Кръстов ден - 14 септември, поклонници от близки и далечни кътчета идват да се молят за здраве и благоденствие по време на ежегодното нощно бдение на Кръстова гора пред новопостроената църква "Покров на Пресвета Богородица". На връх Кръстов се провежда едно от най-масовите събирания в света. Събитието се случва веднъж годишно - нощта на 13 срещу 14 септември. Тогава, десетки хиляди вярващи се събират на хълма за нощната литургия, в очакване на чудо. Бдението завършва с изгрева на слънцето, когато слънчевите лъчи докоснат върха на големия метален кръст.
Кръстопоклонна неделя на Кръстова гора
Третата неделя от Великия пост е наречена Кръстопоклонна. Това е денят, в който се покланяме на Христовия Кръст, като си припомняме доброволното страдание и изкупителния подвиг на Господ Иисус Христос.
В неделя, на 30 март 2008 г., Пловдивският митрополит Николай в съслужение с епископ Антоний извършва освещаването на обновления храм„Покров на Света Богородица“ в манастира „Света Троица“ Кръстова гора.
Кръстопоклонна неделя е в средата на Великия пост. Така Църквата припомня на вярващите голготските страдания и смърт на Богочовека и ги въодушевява и укрепва до края на поста. Така Светият Кръст възвестява за безмерната Божия любов към човека и към цялото творение и ни призовава по-съсредоточено и по-дълбоко, отколкото през останалото, невеликопостно време, да се замислим за тайната на тази любов.
На Кръстопоклонна неделя от Светия олтар се изнася Светият кръст и се поставя в центъра на храма. На него се покланят богомолците. Както пътникът, уморен от дългия път, отдъхва под сенчесто дърво, така и православните християни, които пътуват към Небесния Йерусалм – Пасхата Господня /Великден/, намират по средата на пътя кръстното дърво, за да съберат сили в неговата благодатна сянка за по-нататъшното духовно пътуване.
Нощните служби
Петъчното богослужение е единственото в България, което се извършва нощем, както са служили монасите от стария манастир.
Имало е тържествено литийно шествие с раклата с парчето от светия кръст от Кръстова гора до Бачковския манастир и обратно. Богослужението се извършвало в петък срещу събота, в чест на свалянето на тялото на Иисус Христос от кръста. И ние подражаваме на тази стара традиция и служим винаги през нощта – петък срещу събота, а в неделя и на другите празници службите са на сутринта от 9 до 11 часа.